Реси — неуловимият приятел

— Ало, Командор! Не знаех, че си повелител не само на подводниците-китове, но и на глъбинните кучета. Чувах, как си се отличил, как си върнал на професор Громов неговия Реси. Браво, Командор! Слушам.

— Вече си научил, Аст? На такава недостигаема височина… Слушам.

— На височина — така е, в пустота — вярно е, и все пак над нашата Земя. Известни ми са тук всички тайни… Впрочем, Командор, искам да се посъветвам с тебе. Нашите момчета на Юпитер видели неотдавна в океана животно, подобно на нашия кит. Трепти с всички цветове, като океанът на тази планета, лудува по вълните и плава така, че е невъзможно да бъде уловено. Може ли да подскажем на глъбинниците: нека помолят Громов да им даде Реси? Как мислиш, ще се справи ли? Слушам.

— Ще се справи, Астронавт, кълна се в океаните на Земята. Слушам.

— Думата на Командора е сигурна гаранция. Веднага разбрах, че моята дъщеря, когато порасне, ще види живия кит на Юпитер. Слушам.

— Ще види, Аст, непременно ще види. Но преди това ти й покажи петнистия жираф. Че инак няма да повярва ни на една картинка. Разбрахме ли се, Аст? Отбой!…